Когато реших да пиша в интернет…

… децата ме отвориха как стават нещата.

Отговорни ли сме пред тях; как изглеждаме в очите им. Що за хора сме тогава, като не ги разбираме. Защо не сме добри; тези малки въпроси са може би най-важното нещо в сбъркания ни живот.

Колко пъти сте чували думата ЧОВЕЩИНА в програмата на телевизията или радиостанциите? Ако имате сили, живейте свободно!

Стара приказка е – мечтите се сбъдват от мечтателите

Още като ученик построих катамарана “Океан” на Панчарево; след това 17-метрова яхта с приятели от яхтклуба (която в онези години нямахме право да притежаваме и я продадохме в Поморие на военните необорудвана…)

Сега дойде време за мечтите, държани дълго на тъмно в килера. Правя си лодка в хола за ужас на жена ми и кеф на децата.  По едни стари руски проекти и по малко като си купувам материали, сглобих една лодчица, която ще е с малко платно (тепърва ще го шия), гребла и евентуално извънбордов двигател – като ми купят.  Размерите са: дължина 2,40\90\60, дървен скелет за шпангоутите, 3 мм шперплат за външна и вътрешна обшивка, полиуретан по секторите вътре и стъклопластика за обличане, общо тегло 60 кг. Хареса ми, защото е смесен тип – езерно-речен, а и при по-спокойно време става и за море. Ето как изглеждаше в самото начало:

Всичко се прави на ръка, което ме устройва. Абе, добре го е казал народът – залудо работи – залудо не стой…